Историята на Уилям

Начало книги

Госпожица Посълтуейт, нашата любезна и бдителна барманка, ни беше осведомила шепнешком, че джентълменът ей там в кюшето бил американски джентълмен.

— От Америка е — поясни госпожица Посълтуейт, за да разсее всяко недоразумение…

— От Америка? — откликнахме ние.

— От Америка — потвърди нашата поителка. — Американец.

Господин Мълинър се надигна, преливащ от изящната любезност на Стария свят. Ние в бара на „Въдичарски отдих“ не сме обръгнали на американци. Не всеки ден ни идват на крака. Но сторят ли го, приветстваме ги сърдечно с добре дошли. Даваме им да разберат, че „Ръце, протегнати през океана“, не е празна безсъдържателна фраза.

— Добър вечер, сър — поздрави господин Мълинър. — Ние с моя приятел тъкмо се питахме дали не бихте ни направили честта да се присъедините към скромната ни компания.

— Много мило, сър.

— Госпожице Посълтуейт, обичайното. Разбрах, че сте от другия бряг на океана, сър. Как намирате нашата английска провинция?

Читать дальше →