Епизодът с кучето Макинтош

Начало книги

Бях рязко измъкнат от безметежния си сън от някакъв звук, силно наподобяващ бученето на наближаваща гръмотевична буря, и след като смъкнах от себе си воалите на съня, съумях да диагностирам шума и да го проследя до неговия източник: Макинтош, кучето на леля ми Агата, дращеше по вратата отвън. Въпросното псе — шотландски териер с недоразвит интелект — ми бе поверено от стареещата сродница, преди тя да се отправи на бани в Екс ле Бен, но ние с него така и не можахме да се споразумеем по въпроса за ранното ставане. Един-единствен поглед към часовника ми беше достатъчен, за да установя, че едва минаваше десет, а не щеш ли, животното вече беше станало и бодро се развяваше из къщата.

Натиснах звънеца и след малко се появи Джийвс с табла в ръце и кучето пред себе си; то се метна чевръсто на леглото ми, лизна ме умело право в дясното око, а после незабавно се сви на кравай и потъна в непробуден сън. Кажете ми — какъв е смисълът да ставаш по нощите и да дращиш по хорските врати, след като възнамеряваш да заспиш при пръв удобен случай! И все пак през последните пет седмици този малоумен добитък неизменно следваше тази политика и трябва да призная, че беше взело да ми писва.

Читать дальше →