Джийвс и феодалният дух

Начало книги

Лежах си във ваната, сапунисвах замислено крака си и се разпявах, ако не ме лъже паметта с „Бледите ръце, които обичах край Шалимар“. Да кажа, че се чувствах в прекрасно разположение на духа, би било груба лъжа по отношение на читателите ми. Вечерта, която ме очакваше, обещаваше да бъде една от онези лепкави вечери, не вещаещи нищо добро за зверовете и хората. Бях получил писмо от леля ми Далия, пратено от резиденцията й в Бринкли Корт в Устършир. Та тя ме молеше като лична услуга да изведа някакви нейни познати на вечеря — двойка с фамилията Тротър.

Те били, според думите й, досадници от първа класа и щели да ме отегчат безумно, но било страшно наложително да им приложим малко четки, защото скъпата ми леля Далия била в средата на много сложна бизнес-сделка с мъжката половина от композицията, а в такива моменти и най-малката помощ можела да се окаже полезна. „Не ме разочаровай, мой прелестен, миличък Бърти“, завършваше писмото й с нотка на трогателен призив.

Читать дальше →