Благородството задължава

Начало книги

Върху иначе безоблачното чело на Симпатягата, който влезе в пушалнята на „Търтеите“, се гънеха бръчки на недоумение. Той прекоси замислено помещението и се насочи към мекото канапе в ъгъла, където гнездеше отбрана компания от Образи и Скици.

— Някой от вас да е в течение на психическата неуравновесеност, която се наблюдава у Фреди Уиджън?

Един от Образите го помоли да поясни.

— Ами преди малко стоеше в бара и пиеше джин с тоник…

— Не виждам нищо неуравновесено в това, най-малко психически.

— Да, но стана дума, че училището, което сме завършили двамата с него, набира средства за нов тенискорт и когато се опитах да го изръся с някакъв принос, той заяви с истерична нотка, че ей-дотук му било дошло от добрите стари училища и че забранявал в негово присъствие изобщо да се споменава понятието „добро старо училище“.

— Странно наистина — съгласи се един Образ.

— След което се изкикоти злокобно — продължи Симпатягата — и добави, че ако някой проявял интерес към бъдещите му планове, да съм го осведомял, че възнамерява да се запише в Чуждестранния легион — този отряд на обречените, където съкрушени мъже се бъхтели и загивали, а в смъртта намирали забвение и покой.

Читать дальше →