Доктор Влади Механджийски лечителят

Начало книги

Помня когато се срещнахме за първи път. Дълго бродих в бетонната паст на твоя дом. Толкова дълго, че ми се приповръща. Бесен бях на фасовете, които настъпвах. На мръсните стени покрити с боя. Изкуствената светлина задълго извади очите ми от строя. Но съм дал клетва…

Ти беше в апартамента си. Опънат като кренвирш в един стол, почти безжизнен. Очите ти бяха пълни с електрони.

Бе ми омръзнало да ви гледам безизразните физиономии. Чувствах се резистентен към ленивата ви мъка, ако ме разбираш. Но нещо в теб ме привлече. Като те видях и си дадох сметка, че ти ще преодолееш това скапано заболяване, наречено от не знам си кой Анемичен съвременен синдром (АСС). Да, точно така. Гледах те и бях сигурен. Сополите бяха се стекли от носа чак до брадата ти и бяха запечатали цялата ти уста. Добре, че чистачът навремето се бе сетил да пъхне там една сламка. По този начин си отървал задушаването. Но така и не ти бе измил дупето негодникът та се чувствах като в тоалетната на ада, дявол да го вземе!

Читать дальше →