Силата

Начало книги

Острието на светлинния меч изсъска във въздуха. Оби-Уан не можеше да види червеното му сияние през превръзката, която притискаше очите му. Той използва Силата, за да разбере кога точно да се наведе.

Обгарящата топлина на светлинния меч на противника премина над главата му и почти го опърли. Във въздуха се носеше мирис като след светкавица.

— Добре! — извика Йода, който стоеше отстрани. — Отпусни се. Позволи на усещанията си да те водят.

Окуражителните думи дадоха смелост на Оби-Уан. Той беше твърде висок и силен за дванайсетте си години и много хора предполагаха, че ще има преимущество в двубоите.

Но мускулната сила и ръстът не означаваха нищо там, където се изискваше ловкост и бързина. Нито пък можеха да имат въздействие върху Силата, която той още не бе овладял напълно.

Оби-Уан внимателно се ослушваше за звука от светлинния меч на противника си, за дишането му, за скърцането на обувките по пода. Тези звуци отекваха ясно в малката, но с висок таван, камера.

Читать дальше →