Ваклушка

Начало книги

— Да изнасям ли и фенера, като тръгнем?

— Па защо ти е! То е грейнала една месечина на двора, сякаш е денем. И така ще ги изловим.

Стрина Здравка пристъпи до кошарата и се изправи край вратника. Овцете бяха налягали вече и преживяха, пък агънцата лудуваха в сребристата пролетна нощ. Пет-шест тичаха околовръст, като весело потропваха, но когато се изкачиха на тора, за миг спряха. Предното надникна от купчината и се подвоуми. Торът се порони под крачеца му. То рипна, огъвайки се във въздуха като рибка, и припна по-нататък. Наскачаха и другите и се погнаха пак. Едно бе се покачило на майка си, ровеше с крачец по гърба й и душкаше, сякаш я пощеше. Друго пък бе се изправило въз един от диреците на сайванта и любопитно почукваше с коравото си копитце по сухото кафяво дърво.

Само едно се луташе из стадото и мушкаше налягалите овци, като търсеше да бозае. Стрина Здравка се взря, но не можа да го познае.

Читать дальше →