Изгубени в космоса

Начало книги

— „Грисъм Едно“ вика Пристанищен Хипергейт. Моля, последен вектор на скачване.

Пилотът на „Грисъм Едно“ погледна към панорамата, която постепенно изпълваше прозрачния купол на корабния мостик и се усмихна. Видиш ли за пръв път този пейзаж, нямаш друг избор. Колкото и пъти да видиш увисналата в космическото пространство земя, тя не прилича на нищо друго, освен на син опал върху черно кадифе… А съвсем близо шпиловете на космическата станция бяха кацнали като корона върху сюрреалистичната, с петнадесеткилометрова обиколка конструкция, която скоро щеше да се превърне в първия проход на човечеството към хиперпространството.

Строителните техници вдигнаха очи, за да проследят силуета на преминаващия над главите им кораб, и слънчевата светлина се отрази в прозрачните лицеви плоскости на шлемовете им, ярка като лазерните им горелки.

— Разбрано, „Грисъм Едно“. Тук Пристанищен контрол Хипергейт — познатият глас на Бил Рандъл, спокоен и ведър, проехтя в шлемофона й. — Имаш разрешение за кацане. Надявам се, че ни носиш малко „Партагас“ в ръждясалата кофа, Сал.

Читать дальше →