Топси

Начало книги

Гари Рейзър ми се обади по телефона през октомври за антологията, която редактираше за „Дарк Харвест“. Беше я кръстил „Идея-фикс“ и ето за какво ставаше дума: за фикс-идеи. Това бе третото му поред обаждане тази година. Дали бих участвал?

По това време моята основна фикс-идея все още си оставаше „Отплата“. Бях изпипал повечето завъртяни моменти и писането ми наближаваше своя зенит. Не исках да го изпусна. Нямах време за разказ, посветен на нечия фикс-идея. Но Гари е толкова настоятелен, че бях принуден да му кажа, че ще се пробвам, ако ми остане време.

Върнах се към „Отплата“, но честичко се разсейвах, мислейки си за ядене. Нали разбирате, с Мери спазвахме стриктна диета без мазнини от лятото, опитвайки се да стопим по десет паунда. Диетата сработи, само дето бях гладен. Постоянно. Имаше моменти, в които можех да мисля единствено за ядене. Храната постепенно се превръщаше в… идея-фикс.

Започнах да пиша „Топси“ преди Световния фентъзи конгрес в Сиатъл и го завърших, когато се върнах в Джърси. Разказът е написан изцяло в първо лице и то на диалект. Това доста изморява, ако продължи прекалено дълго. Само че „Топси“ е едва три хиялди думи, точно колкото трябва. Наскоро бе преиздаден в „Сто изправящи косата кратки хорър разказа“.

Читать дальше →