Наематели

Начало книги

Идеята за „Наематели“ се спотаяваше някъде в ъглите на съзнанието ми от години. Простичък кратък разказ за един избягал убиец, който си мисли, че е открил идеалното убежище от закона в една самотна къща. Старият бухал, който живее там е луд; все говори за наематели, а е само той в бунгалото. Или не е така?

Можех да избера което и да е място, но реших да е Монро. Не само защото „Чувства“ се развиваше там, а и тези разкази бяха писани в промеждутъците между отделните глави от „Прероден“; този роамн също се развива в Монро и видях възможната аналогия. Предвиждах „Прероден“ да е първата част на една дълга поредица от романи, която да обедини три мои предишни романа — „Кулата“, „Гробницата“ и „Докосването“, в общ цикъл от шест части. Но защо всички тези странни неща се случваха в Монро? Защо Дат-тай-вао бе нарисуван в Монро в „Докосването“? Всичко ли бе случайност или имаше някакво обяснение? Осъзнах, че това обяснение се намира в „Прероден“. Така че, ако старчето в „Наематели“ имаше странни съжители, вероятно те също се връзваха с Монро по някаква причина. Мястото на действието не оказва някакво съществено влияние върху самия разказ, но това, че го свързвах с цикъла, ме нахъса допълнително.

Читать дальше →