Лица

Начало книги

Планирах да напиша за „Нощни видения 6“ три новели от по десет хиляди думи. Навих се да направя четири.

Бе някъде през ноември, когато изпратих на Пол Микол трийсетте хиляди думи нови истории, които му бях обещал. Той се обади няколко седмици по-късно, за да ми каже, че третият разказ „Морал“, като че ли е прекалено безгрижен и твърде много прилича на „Чувства“. Не мога ли да напиша някой друг вместо него? Незабавната ми реакция бе: Тоя е луд. Но казах, че ще си помисля. Върнах се към двата въпросни разказа и ги препрочетох от край до край.

Беше прав. Бях написал „Чувства“ и другия с интервал от няколко месеца помежду им и не бях забелязал, че си приличат.

Така че вече наближаваше декември и се нуждаех от десет хиляди думи в нова история. Реших да се изперча с разказ за сериен убиец (това беше през 1987, преди „Мълчанието на агнетата“ и наводняването на пазара с истории за серийни убийци), но който да е по-различен. Този щеше да е жена (те почти винаги са мъже), ужасно деформирана, но будеща съчувствие. Чувствах, че ако мога да ви разкажа за силите, които тласкаха Карли към тези убийства — детството й, потребностите й, емоционалния глад — може би ще я разберете. Може би дори ще намерите за нея някаква обич в себе си.

Читать дальше →