Изкормвача

Начало книги

Този е посветен на Джо Лендсдейл.

Основно, защото заех един от елементите на сюжета от неговия роман „Студ през юли“. Ако не сте чели „Студ през юли“, направете го незабавно. (Точно така, оставете книгата, която държите, заминавайте и си го купувайте.) Този роман е подобен на солена бисквита, кървав е, смешен е, тъжен, плашещ и с поука, който ви кара да прелиствате страниците до три през нощта. Веднага щом го прочетох, се обадих на Джо, за да му кажа каква чудесна работа е свършил. Единственото, за което исках да го питам е: къде са изчезнали всичките удивителни знаци. В цялата книга не можах да намеря нито един. Джо каза, че те не са необходими в една свястно написана сцена. Аз помолих за разрешението му да не се съглася с него.

Така започна продължаващия и днес Спор за удивителния знак на Уилсън-Лендсдейл. Признавам си, че преди използвах доста от тях и в резултат на този спор ги понамалих малко. Сега вече ги държа изкъсо. ( Само че, Джо… герой, който крещи така, че вече е останал без дъх и лицето му е почервеняло от гняв, заслужава поне един „!“, не мислиш ли?)

Читать дальше →