Глим — глим

Начало книги

С Том Алън сме телефонни дружки от години. Имам цял куп такива. Хора, с които се виждам рядко — или, като Ед Горман, никога — но с които редовно водим разговори за това, което пишем, четем, за политика, за семействата си, изобщо за живота. Нашето телефонно приятелство с Том започна една февруарска вечер през 1987-ма, когато бях останал до късно в кабинета си. Том бе редактор в „Лоурел Ентъртейнмънт“, компанията на Джордж Ромеро. Предишните ми контакти с Том се свеждаха до кратки разговори по повод годишните сбирки за редактори-издатели, които организирах за Световната асоциация по научна фантастика, когато веднъж поканих хората от „Лоурел“ да се отбият за по едно.

Тази вечер Том ми се оабди, защото тъкмо бе прочел „Докосването“ и искаше да ми каже, колко много му е харесала. Очевидно ставаше въпрос за човек с вкус и подход към литературата.

През поледвалите месеци проведохме многобройни петъчни телефонни разговори за книги и автори, които харесваме или не харесваме (въпреки че Том, като че ли успяваше да открие по нещо цено във всеки един), обсъждахме кого величаят и кого подценяват издателите. Все повече и повече се удивлявах на мащабите на неговото познание в областите научна фантастика/фентъзи/хорър и на неподправената му любов към тях. Като редактор на „Разкази от тъмната страна“, част от работата му се състоеше в претърсването на стари списания и антологии за разкази, подходящи за адаптация. Само дето той беше изчел всичко.

Читать дальше →