Синята патка

Начало книги

На осемнайсет километра в следобеда или девет минути преди часовникът да отмери дванайсет удара, защото скоростта беше сто и двайсет километра в час, и то с автомобилна кола, Фаетон Бугр спря край сенчестия път, подчинявайки се на повика на един палец, сочещ напред, който продължаваше в многообещаващо тяло.

Анаис бе решила да пътува на стоп само в краен случай, защото спирачките бяха рядкост. Паралелната рядкост, и то не по-маловажна, на обувките обясняваше окончателното й решение.

Фаетон Бугр всъщност се наричаше Оливие и й отвори вратата; Жаклин се качи (Анаис беше измислено име).

— В Каркасон ли отивате? — попита тя със сире´ноподобен глас.

— Бих искал, но по кой път трябва да тръгна от Руан?

Всъщност те бяха съвсем близо до Хавър и пътуваха към Париж.

— Ще ви покажа — отговори Жаклин.

След три километра Оливие, срамежлив по природа, отново спря фаетона си и се наведе над лявото крило, въоръжен с английски ключ, за да промени ъгъла на огледалцето.

Читать дальше →