Пътуване до Коностров

Начало книги

Локомотивът нададе пронизителен писък. Машинистът разбра, че спирачката го стяга твърде много и завъртя ръчката в правилната посока, а някакъв човек с бял каскет засвири на свой ред, за да има последната дума. Влакът бавно потегли. Гарата беше влажна и мрачна и той не обичаше да остава тук.

В купето имаше шест души, четирима мъже и две жени. Петима от тях си разговаряха, но не и шестият. На отсрещната седалка, от прозореца към вратата и отляво надясно бяха Жак, Раймон, Брис и млада руса жена, много хубава, Корин. Срещу нея седеше един мъж, чието име не се знаеше, Сатюрн Ламиел, а срещу Раймон друга жена, кестенява, не много хубава, но показваше краката си. Наричаше се Гарамюш.

— Влакът потегля отново — каза Жак.

— Студено е — каза Гарамюш.

— Ще играем ли на карти? — каза Раймон.

— Не, да ви вземат мътните — каза Брис.

— Не сте много учтив — каза Корин.

— Защо не седнете между Раймон и мен? — каза Жак.

Читать дальше →