Купон у Леобил

Начало книги

Клепачите на Фолюбер Сансоне, огрени от вълнообразния слънчев лъч, проникващ през решетката на щорите, бяха красиво обагрени в оранжево-червено отвътре и Фолюбер се усмихваше насън. Той вървеше с лека крачка по мекия, топъл и бял чакъл в градината на Хесперидите и красиви животни с копринена кожа ближеха пръстите на краката му. Точно в този момент се събуди, внимателно пое върху палеца на крака си Фредерик, опитомения охлюв, и го върна на изходна позиция за следващата сутрин. Фредерик изсумтя недоволно, но не каза нищо.

Фолюбер седна на леглото. Сутрин той размишляваше дълго, колкото за цял ден, и така си спестяваше многобройните неприятности, които си навличат онези неорганизирани, педантични и неспокойни същества, които виждат и в най-незначителното действие предлог за безкрайни (извинете ме за дългото изречение), а често и безпредметни лутания, защото забравят предмета им.

Трябваше да помисли за:

Читать дальше →