Блус за един черен котарак

Начало книги

Питър Гна излезе от киното със сестра си. Свежият нощен въздух, ухаещ на лимон, действуваше добре след задуха в салона, боядисан в овернско синьо, и това се усещаше. Бяха прожектирали някакво съвсем неморално рисувано филмче и Питър Гна, побеснял, размахвайки канадката си, повреди една още непокътната възрастна дама. Пред хората по тротоарите се носеха миризми. Улицата, осветена от фенерите, рекламите на кината и фаровете на колите, се мержелееше леко. Това се сгъстяваше в преките улички и те завиха към „Фоли Бержер“. На всеки две къщи — по един бар, пред всеки бар по две момичета.

— Цял куп сифилитички — изруга Гна.

— Всичките ли? — попита сестра му.

— Всичките — потвърди Гна, — нали ги виждам в болницата, понякога ти предлагат задника си, под предлог, че вече е побелял.

По гърба на сестра му премина студена тръпка.

— Какво значи побелял?

— Значи, че васерманът им не е вече положителен — отвърна Гна. — Но това не е доказателство.

Читать дальше →