Преминаването на екватора

Начало книги

В една светла майска утрин, в края на миналия век, платноходът „Габиан“ напуска пристанището на Хавър. Дъщерята на неговия собственик Сидони, една непоносима фръцла, която екипажът е нарекъл „госпожица Господар“, се е качила в последната минута, против волята на капитана. На четвъртия ден от пътуването един от моряците открива нелегален пътник — едно малко момче на около десетина години, Силвестър. Той е сам на света и мечтае да стане моряк. Капитанът се съгласява да го остави и екипажът го осиновява.

Няколко дни по-късно „Габиан“ навлезе в зона на затишие и тежки дъждове се изсипаха на палубата. Небето беше оловносиво, ниско, облачно, въздухът — влажен, едва се дишаше.

— Влизаме в По-т-о-ноар — съобщи Фатом, — така се нарича екваториалната зона на безветрие.

— Значи сме близо до екватора? — каза Силвестър.

— Много близо, утре ще го прекосим… ако вятърът ни позволи, и ще преминем в другата половина на Земята.

Читать дальше →