Носът на бурите

Начало книги

Тук се срещаме отново с малкия Силвестър и екипажа на „Габиан“. Ветроходът се приближава към нос Хорн, наричан тогава „Нос на бурите“.

Когато се събужда в онази сутрин, Силвестър усеща някакво движение. В един момент, още сънен, сторва му се, че нещо силно го люлее. Тези плавни движения на морето никога не са го смущавали — тъкмо напротив, той изпитва дълбока радост от усещането, че докато спи, този кораб е жив, сърцето му пулсира.

Силвестър се надига, без да шуми. Не е дежурен по кафето тази сутрин, но ще отиде да си го вземе все пак — макар да знае много добре, че Мазуп не го забравя и винаги му взема по някой сандвич или парче хляб с по една сардина отгоре или пък някоя бисквита.

Невероятно усещане е да излезеш сутрин на палубата, измита от вълните — изведнъж се озоваваш под всичкото това платно и между изопнатите ветрила зърваш късче небе — ту черно-почерняло, ту навалено от облачета, които се точат като пушек от комин. Трябва да се улавяш за перилата, за фалшборда, за да можеш да вървиш, а влезеш ли в кухнята, където мирише хубаво на запалени дърва, и там трябва да се хванеш за масата, за да не се катурнеш.

Читать дальше →