Моят първи ден

Начало книги

Тоя звук — тъмен, дълбок и нежен — беше първото нещо, което достигна до моето помътено съзнание. Той беше толкова жив и в същото време толкова чужд и далечен, че неволно почувствувах как сърцето ми потрепера и се сви. Или не — може би това не е звук, това е глас! Тая мисъл съвсем ме обърка… Глас ли — как може това да бъде глас?… И всъщност кой съм аз, къде се намирам?…

Отворих очи — ослепителна светлина! И веднага болезнено ги затворих… Какво става с мен наистина?… Струваше ми се, че излитам от някаква бездна, раздробен на хиляди късчета — като безброй въздушни мехури, които блестят и се носят в тъмната синева на дълбините към далечната водна повърхност. Моята мисъл вече работеше, но все още нямаше нито минало, нито бъдеще. Чувствувах се неизмеримо слаб, всичко в мен сякаш кипеше…

Но изведнъж разбрах и отново отворих очи. Сега светлината не ми се стори така ослепителна. Сега всичко над мен беше бляскаво синьо — ярка, жива синева, която дотогава не знаех, че съществува в природата. Миг след това едва ли не ослепях — така невнимателно бях погледнал в тяхното слънце. Нашето слънце е огромно, бакъреночервено и обхваща грамадна част от хоризонта. Нашето небе добива тъмния цвят на индигото едва в минутите след залез слънце. А това небе над мен сияеше и самият въздух сякаш трепереше и излъчваше светлина. Дъхът спря в устата ми, почувствувах отново силен шемет, сякаш някаква огромна сила ме залюля и запокити в безкрая. За мигове просто губех съзнание и все пак чувствувах някаква необикновена лекота и опиянение.

Читать дальше →