Владетелят на черния цвят

Начало книги

На документите му пишеше Джим Уилямс, но в колежа му казваха Катъра. Майка му беше еврейка, а баща му негър, но не от онези негри, от които са замесени абсолютните световни шампиони по бокс, а малък и свит като черна ръкописна запетайка: навярно коренът му произлизаше някъде от Южна Африка, където географията е изтърсила най-ситните от своите негърски запаси. Катъра също беше дребен. Сякаш за да утежни още повече положението си в очите на местните расисти, той понякога подмяташе:

— Казват, че в рода ми имало и нещо китайско…

Родословното му дърво го беше направило малко островче в океана на расовата ненавист и белите вълни на този океан го заливаха с безпричинната си злоба, а всеки от опит знае, че най-силна е именно безпричинната злоба. Ти няма на какво да се опре и затова винаги е готова да отиде докрай.

В Кърбитаун никой не даваше квартира на Катъра, но и той много-много не се престараваше да търси. Още първата седмица след пристигането си се яви пред шефа на колежа, старателно попригладил ужасния си външен вид, и каза, че срещу жилище и храна е готов да стане помощник в моргата на анатомичния институт. Изпробваха го с удоволствие на тази считана за унизителна и затова вечно вакантна длъжност, но Катъра не се изложи. Катъра разбираше от трупове, неговите проблеми идваха не от труповете, а от живите хора. Войнстващите расисти се поуспокоиха, тъй като расизмът се храни главно с униженията на „низшите раси“ и, както всеки звяр, щом добре се насити, става по-мързелив и по-толерантен; на такава утайка като Катъра така се пада — да общува с мъртвите и като гледа смъртта в очите, да си превива нечистия гръбнак, при това на такава смешно ниска цена.

Читать дальше →