Крадец

Начало книги

Така се случи, че не можах да тръгна навреме от Созопол. Работа ме задържа. Чак надвечер потеглих пеша право на юг. По пътищата човек винаги може да намери другари за разговор, дори това да са и междуселски неравни и тесни пътчета.

Бай Иван също закъснял. Той отиваше за своето село и тъкмо щяхме да си правим компания.

— Но аз трябва да мина Медни рид тая вечер.

— Ако не ти е бърза работата, ще останеш да преспиш у дома, утре и аз имам ходене нататък, чак до Ропотамо ще те изпратя.

Зад нас остана морето, остана шумът на вълните. Но аз още дочувах в ушите си тяхното тихо плискане на брега. Дори здрачът, който се спусна над земята и откри редките звезди по небето, дори той ми се струваше син като морето. Далече напред пред нас се издигаше с неясни очартания Странджа, към която се бях запътил.

След като ме разпита по каква работа съм тръгнал из техния край и разбра, че просто съм турист, любител на природата, любезният селянин ми разказа за тяхното село — кога се заселило, каква беднотия и малария имало, а пък сега какво е… Всеки се хвали с онова, което има. Прав е бай Иван.

Читать дальше →