Изневяра в рамките на приличието

Начало книги

Всички хора имат някакви цели. Не са много тези, които живеят на този свят просто така, без да мислят какво искат да постигнат. Може би само светците и бездомните скитници, които спят по гарите. Макар че едните може би са близки роднини на другите. И едните, и другите следват пътя си. Мъже, запушете си ушите! Доколкото ми е известно, ви става лошо от скука, когато чуете думите „карма", „вътрешно аз" или „път към себе си". Между другото — напразно. Последното е доста добро магазинче, където се намират сувенири за всички житейски ситуации. Но да се върна на целите. Не трябва да се мисли, че светците живеят безцелно. Просто ние, грешниците, не сме в състояние да разберем техните цели. Това е. Ние живеем прагматично и мечтаем:

а) да съберем пари за кола; б) да избягаме от работа (без да ни хванат) или в) да намерим начин да си купим обувки в „Саламандър", без мъжът ни да разбере.

Ако трябва да сме честни, дори изпиването на бутилка водка в компания може да бъде цел. Аз имам няколко глобални цели в живота си. Както и много второстепенни. Основната ми цел, както и на всяка умна съвременна и политически грамотна жена, е да опозная себе си и света. Засега единствените начини за постигане на тази цел са психоаналитичните разпивки с приятелки и решаването на всички възможни психологически тестове в списанията и в интернет. И затова мога да кажа, че не съм напреднала много по пътя на себепознанието и на опознаването на света. Втората ми главна цел е постигането на щастие в любовта, тя също според мен е валидна за всички жени. Тази цел е постигната, тъй като съм омъжена от четири години. И всичките четири години на брака ми са успешни и щастливи. Толкова успешни и щастливи, че на моменти направо ми доскучава.

Читать дальше →