В недрата на Родопите

Начало книги

С такива думи преди години в Пловдив, аз се обръщах към Родопите и към оная снеговита грамада, която ги завръшва на запад, и която тогава аз не знаех, че се нарича Мусалла — защото нашите географии ни учеха за Лунните планини в Африка и за езерото Коку-Нор в Тибет, а нашата земя не знаеха — с такива жедни чувства се обръщах към Родопите, които така пленително мамеха душата ми и остаяха за мене тайнствен свят.

А между това, съвсем не бяха нужни крила — ако не да се надминат, то да се посетят — тия приоблачни висоти, и онова, което стои зад тях.

Трябваше просто малко воля и един кираджийски кон.

Истина, — тогава (1882 год.) беше още Румелия, и свободното разхождане из Родопите на неуловимите рицари на Караискакевата и Халамовата чети, плюс — непокорните соколи на Тъмръшката република, правеха въздуха им често много нехигиеничен за туристите…

Но това лято, през юни, аз бях честит да направя една обиколка из класическата планина на Орфея.

Читать дальше →