Цалувка на Македония

Начало книги

Елисавета Александровна Вронцова остави перото, което скърбуца по лазурно-гладката хартия около половин час, облегна се с въздишка на креслото си, като фърли разсеян поглед върху скъпите картини на срещната стена на кокетната й стая, чиито прозорци гледаха в Сергиевска улица, в Петербург. После зе с аристократически малката си бяла ръка писмото от масичката си, претрупана с изящни дреболии и бронзови статуйки, и зачете с полуглас онова, което беше писала.

Тя прекъсна да чете, остави писмото пак с въздишка. По хубавото й лице мина пак мъгла. Тя стана и заходи нервно по стаята.

— Не — каза тя, — това не може да бъде; той все би намерил няколко минути свободно време да ми надращи поне два-три реда, да се обади. И в редакцията, дето три пъти ходих да питам, и там нямат никаква вест от него, и там се очудват от мълчанието му!

И Елисавета Александровна в силна тревога се питаше хилядния път какво значеше това мълчание на младия й мъж, тъй любящ досега, тъй нежен и внимателен.

Читать дальше →