Грамада (Поема из шопския живот)

Начало книги

Няма той да земе!

Срам ми иде, щом помисля…

Не може да бъде!“

Тъй си дума Цеко стари

И щерка си съди:

„Мари Цено, лудетино,

Мари луда дъще,

Я послушай що се бъбри

По хорските къщи!

Стига си ти по седенките

С Камен бесняла,

Заран, вечер на извора

Със него гълчала,

Че той не е мъж за тебе,

И мен не приляга —

Че е Камен сюрмах-просяк,

Гол като тояга.

Камен няма в мойта къща

Зет да се натика,

Дор татко ти на свет ходи

И Цеко се вика!“

Тъжи Цена синеока

И често въздъхва,

Радостта и във сърцето

Зе веч да заглъхва.

Не я пущат на извора

За вода да иде,

Както други път не смее

Камена да види;

Не смей с него на хорото

Редом да се фане,

Нито с Камена на пътя

Сама да остане,

Че я страх от бащин поглед,

Цеко зле се кани:

И за него и за нея

Лошо ще да стане.

А пък Камен се учудва,

Душа му се стяга;

Що е Цена тъй сърдита,

Що от него бяга.

На извора я запитва,

На хорото следва,

А тя нищо не отвръща,

Бегом го погледва.

Тежко става на сърце му,

Ще му се да плаче,

Читать дальше →