Нищо общо

Начало книги

— Ох, коте! — простена мъжът… Тед, Тад или както там му беше името. Впи устни във врата й и от силния натиск лицето й се залепи за стената на тоалетната.

Смешно наистина, помисли си Маги, усетила, че той повдига полата й. След поне пет водки с тоник, които погълна през последния час и половина, й беше малко трудно да прецени кое точно е смешно и кое не. Едва ли можеше да произнесе нещо членоразделно.

— Колко си топла! — възкликна Тед или Тад, стигнал до фината материя на прашките, които Маги си беше купила специално за случая.

„Искам червени прашки“ — беше казала тя в магазина.

„Огнен пламък ли да бъде?“ — поинтересува се продавачката във „Виктория сикрет“.

„Все едно — отвърна Маги. — Малък размер — добави тя. — Най-малкият“. Изгледа пренебрежително момичето отсреща, за да даде да се разбере, че може и да не прави разлика между огнения пламък и обикновеното червено, но нея, Маги Фелър, това малко я интересува. Не бе завършила колеж, нямаше и кой знае каква работа… Всъщност миналия четвъртък остана без никаква. Кариерата й на екрана (показаха сребристата кожа на лявото й бедро в предпоследния видеоклип на Уил Смит) като че ли бе приключила за не повече от три секунди. Животът й бе низ от препъвания, докато някои хора, по-специално сестра й Роуз, бръмчаха неуморно из колежите на Айви Лийг1, след което постъпваха в правните факултети на различни университети, а оттам — направо в адвокатските фирми и луксозните апартаменти на Ритенхаус Скуеър, сякаш избрани да се носят леко в морето на живота. Но каквото и да говорим, и тя не бе за пренебрегване — притежаваше нещо рядко и ценно, с което малцина могат да се похвалят и за което много жени само си мечтаят — перфектно тяло.

Читать дальше →