Път между световете

Начало книги

Пътят се виеше по живописен склон. Отляво и отдясно се простираше плътен зелен килим, нашарен с цветя. Поне два пъти в годината ми се случваше да слизам в тази долина и винаги ме обземаше безгрижно празнично чувство. Долината на вечната пролет… Повдигнах се на капрата и погледнах назад към искрящите от сняг върхове, после отново обгърнах с взор пъстрата земя. Няма защо да се заблуждавам, помислих си. Всъщност такива планини и полянки с ручейчета съм виждал и на хиляди други места. Но не е там работата. Важното е, че от тези храсти никой и никога няма да пусне стрела срещу теб. Тукашният народ не познава и не иска да знае думата война. За разлика от всички останали народи.

Да, сигурно тук беше причината — в отсъствието на заплаха. Странно, нали, през тези трийсет години все трябваше да свикна, ала уви… На човек му харесва, когато не го бият.

Планинското селце, откъдето се връщахме, се наричаше като че ли Рестак или Рестат. През цялата година местните жители обикаляха из планините и събираха чудесни билки. А после пристигахме ние и ги разменяхме срещу ножове, секири и други дреболии за домакинството. Грабеж, ако се замислиш… Впрочем аз отдавна отвикнах да се замислям над такива неща. Търговията си е търговия.

Читать дальше →