Магьосницата

Начало книги

От три милиона години Гея кръжеше в самотното си величие.

Някои от обитателите й знаеха за широкия космос извън огромното колело. Дълго преди сътворението на Ангелите, птицеподобни същества бяха летели под извисяващите се сводове на спиците, отправяли бяха взор през централните прозорци и познаваха формата на Бога. Никъде в мрака не видяха друг като Гея.

Това бе естественият ред на нещата:

Бог бе светът, светът беше колело, колелото бе Гея.

Гея не беше ревнив бог.

Не бяха длъжни да й се прекланят, а и никой никога не го беше правил. Не искаше жертвоприношения, не искаше храмове, нито хорове, пеещи хвалебствия.

Тя се стопляше от вихрените енергийни потоци, които стремително обикаляха Сатурн. Сестрите й се бяха пръснали навред из галактиката. Те също бяха богове, но разделящото ги разстояние подкрепяше теологията на Гея. Поради ограничената скорост на светлината разговорите им продължаваха с векове. Децата й се движеха в орбити около Уран. За съществата, живеещи в недрата им, те бяха богове, но това едва ли ги вълнуваше. Гея бе върховният Титан, Най-прекрасната сред Прекрасните.

Читать дальше →