Войната срещу рулите

Начало книги

Щом космическият кораб изчезна в парообразната мъгла на Еристан II, Тревор Джеймисън веднага извади бластера. Чувстваше се замаян. Гадеше му се от подхвърлящите го насам-натам мощни струи на огромния кораб. Но усещането за опасност го държеше нащрек в ремъците, прикрепени с кабели към антигравитационната плоча над него. Той се взря с присвити очи нагоре. Изуолът го наблюдаваше иззад ръба на все още люлеещия се небесен сал.

Трите разположени в линия сиви като полирана стомана очи го гледаха, без да мигнат, а синята масивна глава бе готова да се дръпне рязко, щом изуолът прочетеше в мислите му намерение за стрелба.

— Добре — каза прегракнало Джеймисън, — и двамата сме на хиляди светлинни години от нашите родни планети и падаме в примитивен ад, който ти, като се има предвид твоят изолиран живот на Планетата на Карсън, не можеш дори да си представиш, въпреки способността си да четеш мислите ми. Дори един тритонен изуол не може да оцелее тук сам.

Читать дальше →