Далече от изумрудения остров

Начало книги

Влачейки след себе си чантата с приборите, Делани пълзеше между гладката вътрешна стена на „Изкупител“ и грапавата му външна обвивка. Високата й, широкоплещеста като на ръгбист фигура, не бе много подходяща за такива маневри.

Тя позавидя на тънката Сирра, която пълзеше след нея. Рамото на Делани отново одраска метала и тя едва не извика, но веднага стисна устни: отпред в мъглата, там където не достигаше светлината на фенера над челото й, се движеше нещо тъмно. Тя затаи дишането си и тогава то попадна в обхвата на лъча. Беше робот-кантонер, който се провираше по-нататък.

Тя се отпусна и каза през рамо:

— По моите сметки, вече сме покойници.

Пътят пред нея, осветен от фенера й, наподобяваше широк, но твърде нисък рудничен забой. Въздухът бе просмукан от застояла миризма на метал. Тя си спомни за гремлините, томинокерите и гномовете. Тук щеше да им хареса: да се разхождат невидими из космолета-ковчег, устройвайки всякакви пакости. Делани за миг се усмихна при тази мисъл. Вътрешното пространство на сивия корпус поглъщаше светлината, не хвърляше сенки и драскаше дланите й, докато пълзеше. „За следващия път трябва да си сложа ръкавици и наколенници“ — помисли тя.

Читать дальше →