И ако все пак срещата се състои ((предговор и „следговор“ едновременно))

Начало книги

От 1957 г. (тогава са първите им публикации) досега са минали 16 години — период нито много голям, нито много малък, но явно резултатен, защото вече споменаваме Аркадий и Борис Стругацки наред с имената на Станислав Лем и Рей Бредбъри, с Артър Кларк и Айзък Азимов, асовете на световната научна фантастика. И освен това интересът към двамата не само литературни, но и рождени братя расте с всяка тяхна нова книга. Българските читатели вече са имали възможността да се запознаят с някои техни произведения, затова началната ми фраза едва ли ще им се види пресилена или рекламна. Но нека започнем отначало.

Ако първите им творби („Страна багровых туч“, „Путь на Амальтею“, „Шесть спичек“) са едно малко позакъсняло нахлуване в космическата тематика и проблемите на научно-техническия прогрес, ако в тях липсват оригиналните сюжети и философските решения, то не може да се отрече внимателното вглеждане на двамата автори в душевните движения на героите, умението им да изградят характери, както и пристрастието им към един своеобразен хумор, който по-късно стана характерна черта на творческия им стил. От началото на 60-те години братя Стругацки се обръщат към социалната фантастика — „Стажеры“ и утопията — „Возвращение“, а „Далечната планета“ е продължение на подхванатата в лирическите новели от „Возвращение“ тема, но с известна промяна не толкова в психологическите акценти, колкото в сгъстяването на драматизма. В „Попытка к бегству“ и „Трудно е да бъдеш бог“ социалната тематика се разширява в областта на философския размисъл за евентуалните крайни резултати, предизвикани от непрекъснатия технически прогрес, за цивилизациите на различно ниво и за въможностите да се намери верният и разумен път на развитие от едно ниво на друго.

Читать дальше →