Чугуненият ездач

Начало книги

Така или примерно така започваше писмата си чичо Саня Синелников. Писмата излизаха дълги, той ги сгъваше на войнишки триъгълници, много красиво изписваше адреса на френски, размахваше писмото по навик — да изсъхне мастилото, — излизаше в коридора и пъхаше посланието в процепа на пощенската кутия. Посланието прелиташе през една тръба, известно време се мяташе в потока горещ въздух и в края на краищата попадаше там, където, съгласно Закона за свободата на кореспонденцията, огънят никога не угасваше.

Народният комисар Шалва Евсеевич Потрошилов пъхаше писмата си в същия процеп, само дето адресът си беше чисто наш, роден. Наркомът пишеше изключително до онези органи, които у нас, в простия народ, заради безчовечната им жестокост сполучливо наричат „компетентни“.

Третият в стаята беше Тихон Гренадеров, и писма той изобщо не пишеше — нито в миналото, нито сега. Дори бащино име Тихон Гренадеров засега не си беше измислил.

Читать дальше →