Жена в безкрайността

Начало книги

Молбата му очевидно изненада комисията, която трябваше да се произнесе по неговия случай. Досега никой не се бе обръщал към комисията с подобна мотивировка. Крисуъл така и не разбра дали в края на краищата решението се ускори, или не.

Споменът отново изплува в съзнанието му, когато ченгетата го помъкнаха към колата. Идвал ли е някой друг с подобна молба? Ще му повярват ли? Още пазеше пропуска, който пазачите му бяха дали пред входа на Пропастта. Пък и нищо нередно не беше сторил. В най-лошия случай просто щяха да го отпратят обратно, тъй че да си остане при своите. Докога? Докато не се побърка от тези безкрайни преходи.

Ако го пуснеха, не му оставаше нищо друго, освен сам да се върне в Пропастта. Вече знаеше всичко, което му бе нужно, ала и този път не намери онова, което търсеше. Ако се беше взел в ръце и следваше създадените от самия него правила, този свят отдавна щеше да е зад гърба му. Но като видя Карен сама, не издържа, предаде се. Вместо да провери набързо и веднага да се върне обратно в Пропастта (както възнамеряваше да стори и както вече се беше случвало с отвратителна повтаряемост четиринадесет пъти), той я проследи до дома й и започна да го наблюдава.

Читать дальше →