Отбой в полунощ

Начало книги

— За Бога, Майка! Какво става?

Той ме блъсва с все сила върху платнището. Мъчи се да се изправи, подпира се на лакти, запъва се с крака; ботите му потъват до глезен в калта и кишавия сняг в дъното на окопа. Става, извисява се над мен, залита, подхлъзва се, без да каже дума, с поглед, зареян в небето.

После сваля от рамо карабината M-1, сграбчва я с дясната ръка, тънкото му тяло се извива като опъната пружина и мята оръжието подобно на копие, навън от окопа, в дълга полегата дъга, най-малко на трийсет метра надолу по склона. Толкова се сили, че войнишките му очила в метални рамки отхвърчат от лицето му, удрят се в гърдите ми и полека затъват в кишата. Няма начин да не се строшат.

Той не ме поглежда. Без очила лицето на Майката изглежда празно; навярно, тъй или иначе, не би могъл да ме види, дори ако ме погледнеше.

Клечим в нещо като изоставен единичен окоп от Първата световна война — а може би е само дупка от коренището на някое изгнило или повалено дърво.

Читать дальше →