Укротителят

Начало книги

Питам се дали не трябва да държа дневника си под ключ. Джени Спиди пак е ровила и това започва да става досадно. Може да е разтворила някоя тетрадка, докато е чистела праха, и от детинско любопитство да се е зачела. Как ли ще е възприела сцената — една стара и деформирана от артрита жена да стои гола пред млад мъж? Сигурно с воайорска2 стръв и такова нечисто наслаждение, че вероятно би било разбрано само от онова животно, съпруга й. Той впрочем е единственото същество, което гледа на нея с чувство, различно от погнуса.

Не, не може да е Джени. Мисля, че тя е не само немарлива в чистенето, но е и толкова откачена и глупава, че просто няма възможността да се заинтересува от нещо написано, камо ли да се забавлява с него. Последните тетрадки изглежда са се радвали на по-голямо внимание — нещо, което лично аз не мога да разбера. При мен интерес будят начинанията, които дават най-големи надежди в началото. Единственото достойнство на края е, че позволява да се разбере към колко неподходящи хора и цели са били насочени въпросните надежди. „В простора мъртъв и огромен на тази полунощ, как чужд, безсмислен, плосък ми се вижда тоз свят с нравите му…“

Читать дальше →