Всемогъщият

Начало книги

Той впери поглед в открития ковчег. Изненада го това, че баща му изглеждаше толкова дребен. За Едуард старецът винаги е бил гигант. Сега, плътно заобиколен от сатенените възглавници и драперии, той изглеждаше малък. Това е защото живителното дихание го беше напуснало, помисли си Едуард. Езра Джей Армстед, най-великият и деспотичен вестникарски бос на съвремието, винаги е бил преизпълнен с живот, със сили и енергия. Сега той беше дребен, свит и вкочанясал. Иначе всичко си му беше в ред. Може би само бузите правеха изключение. Бузите на Езра Джей бяха неестествено червени. В погребалното бюро му бяха сложили твърде много руж — нещо, което те винаги правеха.

Едуард Армстед се отвърна от ковчега и се изправи пред друга изненада. Той не чувстваше никаква загуба и скръб. И о, боже, още една изненада — чувстваше се доста добре, почти развеселен.

Зашари с поглед по каскадата от цветя, наслагани в колоритен полукръг зад ковчега. Не липсваше дисонанс. Върху един статив се мъдреше нескопосано изобразено американското знаме, оформено от червени, бели и сини карамфили. Беше от служителите на Ню Йорк Рекърд, в това Едуард беше съвсем сигурен. Един от служителите бе чул (или чел), че такова знаме от цветя е красяло ковчега на Уилям Рандолф Харед през 1951, и беше решил, че и Джей също заслужава такова внимание. Това беше проява на ужасен вкус, който напълно хармонираше с вестниците на баща му, помисли си Едуард Армстед.

Читать дальше →