Лице в мрака

Начало книги

Над Лондон започна да се спуска сива мъгла и мъжът, който спря пред къщата с номер 551 на Портмън Скуеър, не се виждаше ясно. Изглежда, едва се държеше на краката си и устата му се изви в грозна усмивка, когато погледна нагоре към тъмните прозорци.

Искаше да даде на стария тип урок, че не бе добре да мами другите. Защо този Малпас да води разточителен живот, докато най-добрият му агент се бъхташе здравата? Това се питаше Лейкър всеки път, когато бе пиян. Наистина целият му външен вид говореше за страшната му немотия: както продълговатото му небръснато лице с пресичащия го по диагонал белег от средата на бузата до върха на брадичката му, така и мизерният му костюм.

След като се вгледа за момент надолу към грубите си ботуши, той се изкачи по стъпалата и почука. Веднага един глас, който идваше сякаш съвсем отблизо, попита:

— Кой е?

— Лейкър е — отговори той високо.

Външната врата се отвори безшумно и той влезе. Без да се бави, пресече голото преддверие, качи се по вътрешната стълба и се озова направо в една затъмнена стая. Единствената светлина идваше от покрита със зелен абажур лампа върху бюрото, зад което седеше възрастен човек с ужасно лице. Лейкър се бе спрял след прага и чу как вратата се затвори зад него.

Читать дальше →