Последната нощ

Начало книги

Студът проникваше постепенно в тялото му. Плуваше под някакъв леден похлупак и отчаяно търсеше дупка в него. Тъкмо когато вече мислеше, че се задушава, той се събуди.

В стаята беше тъмно. Потръпна от студа и потърси ключа на лампата.

От вентилационната решетка излизаше едва забележим полъх пара. Около тесните прорези се бе образувал скреж.

— Волмар! — Пред устата му се разнесе облак пара. — Волмар, събуди се!

Приятелят му се размърда. За миг остана в позата на добре охранен Буда върху леглото от силово поле, после отвори очи и замига недоволно срещу светлината.

— Защо ме будиш? — Придърпа смъкналата се завивка. — По дяволите, колко е часът?

Часовникът над екрана показваше нула часа и двадесет и четири минути.

— Нищо ли не забелязваш? — попита Рандайк.

— Студено е — отговори, прозявайки се, Волмар. — Обади се в контролния пункт да поправят инсталацията. — Той се отпусна назад и дръпна завивката върху себе си.

Читать дальше →