Оцелелите

Начало книги

Сатурн се издигна над невидимия хоризонт. Планетата се носеше над него бавно, лениво, като мехур в гъста течност. Това бе най-красивото, което Катен бе виждал някога.

Сега брюнетката танцуваше с Бейли. Преди това, вдигайки рамене, тя се бе отдалечила, след като Катен не бе обърнал внимание на поканата й. Тя не правеше лошо впечатление. Изглежда, беше от хората, които знаеха всичко. А и кой ли не знаеше всичко: най-ниско разположения град в света, най-южната автострада? Той не завиждаше на Бейли.

Този рус, загорял смелчага я бе притиснал здраво, ръката му се плъзгаше бавно и нервно по гърба й. Катен се подсмихна. Бейли бе просто ненаситен. За миг погледите им се срещнаха. Бейли се усмихна, но очите му останаха студени. Нито приглушената, дрезгаво вибрираща музика, нито момичето променяха вида му.

Катен плъзна поглед по тръпнещото танцуващо множество. Когато намери това, което търсеше, се върна към Бейли. Те си подхождаха много — черното лъскаво маце и русият пират.

Читать дальше →