Авария

Начало книги

Експлозията разруши кърмата на транспортьора. Половината броня бе разкъсана. По същото време прекъсна и връзката със Земята. Беше 0 часът и 31 минути бордово време. Намираха се между орбитите на Плутон и Нептун.

Авариралият кораб кръжеше в пространството, въртейки се около собствената си ос. Приличаше на огромен нацепен пън. Той безпомощно наближаваше слънцето, като че тласкан от някакво бавно течение.

Отис лежеше по гръб. Поизправи се на възглавницата и се взря в слънцето, което се показа на екрана. Няколко секунди съзерцава нищожно малкото петно, после, разочарован, затвори отново очи. Там някъде, в бездната, имаше хора. Обзе го отчаяние. Нямаше желание за нищо, искаше му се да се освободи от проклетия инстинкт за живот, мечтаеше за пълно спокойствие и безметежно живуркане.

Краката вече не го боляха. Чувстваше тялото си леко и свободно — ако това беше смъртта, то тя беше приятна.

Засмя се, гласът му прозвуча като немощен фалцет на старец.

Читать дальше →