Снайперистът

Начало книги

Когато Джеръми Уолър се появи в тихия и полупразен терминал на вашингтонската железопътна гара Юниън Стейшън, големият стенен часовник показваше 23:37. Последваха го тринадесет пътници с доста изтощен вид и здраво стиснати устни. Никой от тях не носеше багаж, вестници или книги. Всички бяха късо подстригани и носеха обикновени дрехи, но трудно можеха да скрият напрежението на хора, събрани за изпълнението на точно определена задача.

Уолър вдигна качулката на дъждобрана си, тикна ръце в джобовете на панталоните и внимателно се огледа. Очите му опипаха кондуктора, който флиртуваше с момичето зад гишето на информацията, после се преместиха на група европейци с раници на гърба, които дремеха в чакалнята в близост до изход Д. Не видя нищо подозрително.

Дишай дълбоко и просто ги пусни, каза си той. Забави крачка и пропусна част от мъжете пред себе си. Стомахът му беше сгърчен от глад, безсънието му пречеше да разсъждава, но нямаше смисъл да се препира. Дълбоко в душата си усещаше, че ако действат внимателно и без да бързат, нощта ще завърши по-добре.

Читать дальше →