Камъкът отвътре

Начало книги

Думите означават „Средно царство“ и от 221 г. пр.н.е., когато първият император, Чин Ши Хуан Ти, обединява седемте Воюващи страни, „чернокосите“, хан, или китайците наричат така великата си държава. Средното царство — за тях това е целият свят; свят, обкръжен от огромни планински вериги на север и запад, от океана на изток и юг. Отвъд са само пустиня и варварство. И така е в продължение на две хиляди години и шестнайсет големи династии. Чун Куо е било Средното царство, самият център на човешкия свят, а неговият император — „Синът на небето“, „Единственият“. Но през XVII век този свят е покорен от младите и агресивни западни сили с по-силните им оръжия и непоколебима вяра в прогреса. За изненада на хан, съревнованието е неравно и китайският мит за върховна сила и самодостатъчност е разбит. В началото на XX век Китай — Чун Куо — е болният старец на Изтока: „внимателно консервирана мумия в херметически запечатан ковчег“, както го нарича Карл Маркс. Но от катастрофалните разрушения на този век израства гигантска нация, която е в състояние да се състезава и със Запада, и с източните си съперници Япония и Корея, от позицията на несравнимата сила. Двайсет и първият век, „Векът на мира“, както го наричат още преди да е започнал, вижда Китай още веднъж да се превръща сам по себе си в свят и този път единствената му граница е космосът.

Читать дальше →