Паяжината

Начало книги

Въпросът, на който ми се струва най-трудно да отговоря, този, който винаги по някакъв начин се промъква в главата ми, когато се споменава тази тема, е приблизително следният:

„Как, за Бога, можах да се забъркам в тази невъобразима каша?“

Не съжалявам за нищо, предполагам отчасти заради идеята, че по своята същност мога да се смятам за сравнително нормален гражданин, но наистина ми е трудно да намеря разумно обоснован отговор.

Най-близкият извод, до който някога съм стигал, е, че трябва по това време да не съм бил съвсем с всичкия си. Може да е било забавена реакция от някой незабележим шок, като, да кажем, неподозирано от мен самия умопомрачение, и все пак достатъчно дълбоко, за да разстрои чувството ми за самокритика, да притъпи възприятията и преценките ми. Допускам, че това може да е била причината.

Преживях много неприятна катастрофа почти година преди да се запозная с Тири и по този начин „да стана част от тази афера“. Карахме колата — поне дъщеря ми Мери караше, аз бях до нея, а съпругата ми бе седнала отзад — по магистрала „А 272“, недалеч от Ечингъм. Движехме се, по мое мнение, с около шейсет километра в час, когато един камион, който трябва да е карал с повече от седемдесет и пет, ни задмина. Успях да го зърна, докато боксуваше със задните си колела наравно с нас, а същевременно върху ни устремно се засилваше голям товар…

Читать дальше →