Неприятности с лишеи

Начало книги

Малкият хор, целият в бяло, със златни мрежи, проблясващи върху косите, пееше с тихата печал на изоставени ангели.

Той свърши и препълнената черквица се изпълни с абсолютна тишина. В задушния въздух мирисът на хиляди цветя се носеше на леки вълни.

Ковчегът увенчаваше малка пирамида от плътно наредени букети. На четирите му ъгли почетни стражи в класически пелерини от пурпурна коприна, златни мрежи върху сведените глави, шнурове от златна нишка, кръстосани на гърдите и с позлатено върбово клонче в ръка бяха като изваяни.

Епископът безшумно прекоси подиума и слезе по четирите стъпала на ниския амвон. Спря се и внимателно постави Библията върху един шкаф. Вдигна очи.

— …Нашата многообична сестра Даяна… нейната недовършена работа, която вече никога няма да бъде завършена… ирония на съдбата не е точното определение за волята Божия… Той въздава, Той отнема… Ако Той вземе едно маслиново дръвче, което ни е дал, преди плодовете му да са узрели, трябва да приемем волята Му… Съдът на Неговото вдъхновение… Преданост към нейните цели… Сила на духа… Промяна в хода на човешката история… Тялото на Твоята служителка Даяна…

Читать дальше →