Неотразим аромат

Начало книги

Макар да бе очаквала този миг почти половин час, мис Мелисън потръпна, когато вратата изскърца и добре познатият глас рече:

— Добро утро, мис Мелисън.

— Добро утро, мистър Елтън — отвърна тя, без за повдигне глава и без да откъсне поглед от фирмените писма на бюрото.

Докато той окачваше палтото и шапката си, тя се изправи, отиде до картотеката и се разрови в картоните. Лицето й пламтеше. От опит знаеше, че това бързо ще премине и ще може да работи спокойно.

Когато се поуспокои, се обърна — мистър Елтън преглеждаше сутрешната поща. Беше млад, с приятна външност, не много висок, но с добра фигура. Тъмнокестенява коса, леко наивен поглед и приветлива усмивка. Точно тези детайли го правеха привлекателен за мис Мелисън.

— Май днес нямаме никакви делови срещи, освен обяда с мистър Гросбюргер, нали?

— Да, мистър Елтън, само обяда.

— Не го подценявайте. Мистър Гросбюргер може да ни направи богати.

В отговор тя само кимна.

Читать дальше →