Недоглеждане

Начало книги

— Прендергаст — каза Директорът на Департамента, — днес изтича срокът на договор ХВ 2823. Моля заемете се с него.

Робърт Финерсън умираше. Два или три пъти в миналото бе имал същото чувство — плашеше се и протестираше против тази мисъл, но този път всичко беше различно — този път беше сериозно. Колко глупаво е да умираш на шейсет години, а още по-глупаво на осемдесет… Изхвърлят на боклука собствения ти жизнен опит. Нищо чудно, че вследствие на такова непохватно използване на натрупаните знания, човешкия род се движи бавно по пътя напред…

Така разсъждаваше Робърт Финерсън, легнал на високи възглавници в полутъмна стая и чакаше търпеливо своя край, когато изведнъж усети, че не е сам. Че има чуждо присъствие. Робърт с усилие вдигна глава и видя съсухрен човек с вид на чужденец. Не беше го виждал преди това, но внезапната му поява не го изненада.

— Кой сте вие? — попита той.

— Казвам се Прендергаст, ако това ви говори нещо.

Читать дальше →