Чоки

Начало книги

За Чоки научих през пролетта на същата година, в която Метю навърши дванадесет години — към края на април или може би началото на май. Така или иначе сигурен съм, че беше през пролетта, защото в онзи съботен следобед седях под навеса в градината и без особен ентусиазъм смазвах косачката за трева, когато чух отвън гласа на Метю точно под прозореца. Изненадах се; не предполагах, че е наблизо, но без съмнение това бе той и явно раздразнен. Отговаряше някому, а след малко, вече ядосан, рече:

— Откъде да знам защо? Така е и толкова.

Сметнах, че е довел да играят в градината някои от приятелите си, чиито въпроси не стигаха до мен. Чаках да чуя гласа на другия, но така и не го дочаках. Не мина много и Метю този път много по-спокойно каза:

— Времето, за което Земята прави едно завъртане около оста си, се нарича ден и в него има 24 часа, и…

Момчето замълча, сякаш някой, чийто глас отново не чух, го прекъсна. И той пак повтори:

Читать дальше →