Разбитото око

Начало книги

Двамата черногвардейци доближиха покоите на Бялата. По-младият пукаше ритмично и нервно пръстите на дясната си ръка. Спряха пред вратата и се подвоумиха. Пук, пук, пук. Пук, пук, пук.

Джил Грейлинг, по-големият, погледна брат си, като се опита да подражава на погледа на техния командир, който биеше като чук. На Гавин му беше неприятно Джил да се държи така, но пукането на кокалчета спря.

— Нищо не постигаме с чакане — каза Джил. — Направи нещо полезно с този твой юмрук.

Още беше ранно утро. Бялата обикновено не би излязла от покоите си поне през следващите два часа. Здравето ѝ се влошаваше и черногвардейците правеха всичко по силите си да облекчат последните месеци на старицата.

— Защо все аз… — започна Гавин.

Деветнайсетгодишният Джил беше с две години по-голям от него, но бяха равни по звание, а и ги бяха повишили едновременно до пълноправни черногвардейци.

— Ако тя го пропусне, защото си решил да спориш с мен… — Джил не довърши заплахата. — Юмрук!

Читать дальше →