Пожелай ми слънчогледи

Начало книги

И това ако не е най-гнусното, най-гадното и противно нещо в целия ми скапан живот!

По скалата от едно до десет се нарежда някъде на… минус шест. Да не вземете да си помислите, че съм придирчива?

Дъждът се стича от яката ми в гърба, докато пристъпвам на покритите си с мехури крака. Вдигнала съм дънковото яке над главата си вместо чадър, но за съжаление то е водопромокаемо. Единственото ми желание е да си хвана такси, да се прибера вкъщи, да изхлузя скапаните ботуши и да се накисна в горещата вана. Само че вися тук вече десет минути и няма никакви таксита.

Пръстите на краката ми направо агонизират. Никога повече няма да помисля да си купя обувки от разни евтини магазини. Купих ги миналата седмица, докато имаше намаление (черни, лачени, без ток, защото нося единствено и само обувки без ток). Бяха половин размер по-малки, но момичето ме увери, че щели да се разтегнат и с тях краката ми да изглеждат безкрайно дълги. Аз взех, че й повярвах. Истината е, че съм най-голямата загубенячка на този свят.

Читать дальше →